<
facebook

ИСТОРИЯ

Така нареченият “Добруджански квартал” се оформя през 1921  г., когато общината раздава общински места на бежанците от Южна Добруджа. С решение на Общинския съвет от 5 април 1935 г., се закриват всички тухларници, построени на общински места в “Добруджанския квартал”, забранява се ваденето на пръст оттам за направата на печени и непечени тухли и керемиди. Това се налага от близостта на тухларниците до града и боровата гора, където гражданите отиват на разходка и почивка. По спомени на съвременници през 40-те години изкопът, който е останал след тухларниците, е използван за стрелбище от местното поделение, а по-късно се оформя като водоем, в който да се развъжда риба. Езерото е окончателно завършено през 1948 г. и е наречено Рибник. Вода в него е прокарана от река Врана.
 

През 1956 г. Градският народен съвет изготвя идеен проект, който предвижда изграждането на ресторант-казино със 180 места на открито, а в закритата си част – 100 места. В идейния проект е заложено на площ от  343 декара да се изградят ресторант-казино(днешният ресторант Борово око), спортни съоръжения – футболно, волейболно, баскетболно игрище, басейн, салон за тренировки, летен театър, фонтани, детски площадки и др. Проектът е бил на стойност 600.000 лева, но поради мащабността си влиза в преразход и не е завършен изцяло. По- нататъшното му изпълнение  става поетапно и с безвъзмезден труд на местното население.
 
 
На заседание на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет от 7 май 1958 г  се обявява официалното откриване на ресторанта. През 1962 г. с доброволния труд на населението от града е извършена изкопна работа на повече от 3 км. канал от язовир “Поляница” до езерото “Борово око”. Така постепенно езерото и парка около него се облагородяват и застрояват. Днес тук се провежда ежегодният Търговищки панаир. Това е най-красивото място за разходка и отдих  в нашия град. И за да бъде все така красиво, трябва да го пазим, защото в него е вложен много труд на нашите съграждани и родители!